Fact Sheet 153

ЛЕЧЕНИЕ СЛЕД КОНТАКТ С ХИВ

ЛЕЧЕНИЕ СЛЕД КОНТАКТ С ХИВ

• КАКВО Е ПОСТ-ЕКСПОЗИЦИОННА ПРОФИЛАКТИКА (ПЕП)?

• КОЙ ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВА ПЕП?

• КАК СЕ ПРИЕМА ПЕП?

• КАКВИ СА СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ?

• В ОСНОВНИ ЛИНИИ

• ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

КАКВО Е ПОСТ-ЕКСПОЗИЦИОННА ПРОФИЛАКТИКА?

Профилактика означава предпазване от заболяване. Пост-експозиционна профилактика (или ПЕП) означава прием на антиретровирусни медикаменти колкото е възможно по-скоро след контакта с ХИВ, така че този контакт да не доведе до ХИВ-инфекция. Този тип медикаменти не могат да бъдат получени срещу рецепта. ПЕП трябва да започне възможно най-скоро след контакта с ХИВ, но не по-късно от 72 часа. Терапията с три антиретровирусни лекарства би следвало да продължи 4 седмици, особено ако лечението се понася добре.

КОЙ ТРЯБВА ДА ИЗПОЛЗВА ПЕП?

При контакт с ХИВ на работното място

ПЕП е стандартна процедура от 1996 за работниците в сферата на здравеопазването, които са били в контакт с ХИВ. Медицинските работници започват да приемат медикаменти в интервал на няколко часа след контакта. Обикновено контактът е в резултат на убождане с игла, когато сестрата или лекарят по невнимание се убоде с иглата, ползвана за вземане на кръв или поставяне на инжекция на ХИВ-позитивен. ПЕП понижава процента на ХИВ-инфекция от контакт на работното място със 79%. Въпреки това, обаче, някои медиценски работници все още се заразяват с ХИВ.

Друг вид контакт

През 2005 американските Центрове за контрол на заболяванията преразгледаха наличната информация от изследвания в сферата на ПЕП. Те излязоха със заключение, че ПЕП трябва да бъде налична и при контакти с ХИВ, които не са се случили на работното място. Хората могат да бъдат в контакт с ХИВ по време на незащитен полов контакт, ако презервативът се скъса или ако те ползват общи игли и спринцовки при инжектиране на наркотици. Бебетата могат да бъдат в контакт с ХИВ ако са кърмени от ХИВ-позитивна жена. Според едно изследване при 400 случая на хора, които са били във вероятен контакт с ХИВ и са получили ПЕП, нито един човек не се е заразил.

КАК СЕ ПРИЕМА ПЕП?

ПЕП е необходимо да се започне колкото е възможно по-скоро след контакта с ХИВ. Лекарствата, използвани при ПЕП зависят от типа контакт с ХИВ. Следните ситуации се считат за рискови контакти:

• Контакт с голямо количество кръв

• Кръв в контакт с открити рани по кожата

• Кръвта е видима по иглата, убола някого

• Контакт с кръвта на някого, който има висок вирусен товар (голямо количество вирус в кръвта)

През януари 2001, Центровете за контрол на заболяванията предупредиха, че употребата на nevirapine за ПЕП подлага приемащите на риск от чернодробни увреждания. Вж. листовка 431 за повече информация относно nevirapine. Центровете за контрол на заболяванията не са обновявали препоръките си от 2001 година.

КАКВИ СА СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ?

Най-често срещаните странични ефекти от ПЕП са гадене и усещане за слабост в цялото тяло. Други възможни странични ефекти включват главоболие, чувство на умора, повръщане и диария. За повече информация Вж. листовките за отделните медикаменти.

В ОСНОВНИ ЛИНИИ

Пост-експозиционна профилактика (ПЕП) е използването на антиретровирусни медикаменти колкото е възможно по-скоро след контакт с ХИВ, за да се избегне заразяване. ПЕП може да понижи процента на ХИВ-инфекция сред медицинските работници след контакт с ХИВ до 79%.

ПЕП е четириседмична програма, при която се приемат три антиретровирусни медикамента по няколко пъти на ден. Лекарствата могат да предизвикат странични ефекти, което да направи приема им труден. Поради тази причина някои хора не успяват да завършат профилактичната програма. ПЕП не е 100% гаранция за предпазване от заразяване при контакт с ХИВ.

ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

ПЕП указанията на Центровете за контрол на заболяванията в САЩ са публикувани в интернет на английски на следните електронни страници.

Контакт с ХИВ на работното място: http://www.cdc.gov/mmwr/PDF/rr/rr5011.pdf

Друг вид контакт с ХИВ: http://www.cdc.gov/mmwr/preview/mmwrhtml/rr5402a1.htm